|
Този сайт съдържа информация за началото на човешкия живот – периода от зачеването до раждането. Скритите от човешкото око 9 месеца в утробата на майката са един от най-вълнуващите етапи, през който всеки един от нас е минал. Публикациите в сайта ще ви помогнат да се запознаете с вашето дете много отрано, още от зачеването му, ще ви покажат развитието му и ще ви позволят да го обикнете. Nerodenite.org съдържа и информация за преждевременното изкуствено прекъсване на бременността наречено с безличната за много хора, но същевременно страшна за всяко неродено дете дума аборт. Ще видите, че в действителност аборта не е просто обикновена медицинска манипулация, а унищожаване на личността на дете, което е неспособно да се защити само. Нашите сърца чуха безмълвният вик на неродените деца "Искам да живея". Надяваме се да го чуете и вие! "Като учен аз знам – не просто считам, но знам – че живота на човека започва в момента на зачеването..." - От речта на д-р Бернард Натансон пред Полския парламент, октомври 1996г. Прочети още... |
|
|
Аз оцелях, но моят брат близнак нямаше този късмет Сара Смит и майка й Бети Преди години майка ми е решила да направи аборт. Тя е била бременна с близнаци, но нито тя, нито докторът, са знаели това. Аз и брат сме били там, растели сме в утробата й до онзи ужасен ден. Преди аборта и двамата сме били живи. Момент по-късно, аз съм останала сама.Страшно е да се мисли, че аз почти съм била абортирана, когато майка ми е направила аборт тип кюртаж и дилатация. Но, изненадващо, аз съм оцеляла! Моят брат близнак не е имал този късмет. Андрю е бил абортиран и ние го загубихме завинаги. След няколко седмици майка ми била шокирана да усети, че аз ритам в корема й. Тя вече е имала 5 деца и много добре е познавала чувството бебе да рита в корема ти. Тя веднага разбрала, че все още е бременна, макар и да не е знаела как е възможно това. Тя се върнала при лекаря и му казала, че все още е бременна, че е направила голяма грешка и иска да задържи това бебе. |
|
Read more...
|
|
|
Феминистка и светска гледна точка |
Защо вече не подкрепям абортите? Статия на американската писателка Фредерика Матюз-Грийн за списание One-Eighty, 2010 г.  Фредерика Матюз-Грийн Когато бях студентка, аз бях първата феминистка в нашето общежитие. Годината беше 1970 и в Южна Каролина нямаше много феминистки, дори и в университета. Бях горда да съм една от първите. Една от нашите цели бе да премахнем закона, забраняващ абортите. На задната броня на колата си имах стикер за легализиране на аборта. Няколко мои приятелки, които забременяха непланирано, отидоха в Ню Йорк, за да абортират. По това време това беше най-близкият град, където абортът беше разрешен. Аз ги поздравих за решението. За мен абортът бе доказателство за това, че си феминистка, доказателство за това, че ще предоставиш тялото си за каузата. И така бе до януари 1976 г. Бях вкъщи, в зимна ваканция и попаднах на брой на списание Esquire, който баща ми четеше. Имаше статия на тема „Какво видях по време на един аборт?“ Беше написана от Ричард Зелцър, лекар и писател. На две страници той бе описал какво е видял, след като помолил негов колега да дойде следващия път с него, когато прави аборт. Зелцър бил привърженик на десните идеи, привърженик на правото на аборт, но никога не бил виждал как се извършва процедурата и искал да разбере повече за нея. Не бил типичен аборт. Повечето аборти се правят в първите 12 седмици на бременността, но тази пациентка била в 19-та седмица, тоест в средата на второто тримесечие. Жената лежала по гръб и се виждало как коремчето й вече е леко изпъкнало. Лекарят инжектирал в матката й хормон, за да предизвика контракции и оставил спринцовката забита в нея. |
|
Read more...
|
|
|
|
<< Start < Prev 1 2 Next > End >>
|
| Results 1 - 4 of 8 |